Ю Несбьо - Червеношийката

— И още нещо, инспекторе. Ако си мислите, че нощем спя спокойно при мисълта, че съм освободил човека, убил колегата ви, се лъжете.

Но Хари вече бе излязъл.

Хари се обади на Халвуршен и го помоли да дойде в „Пицарията на Херберт“. Избраха си маса до прозореца в почти празното заведение. В най-вътрешния ъгъл седеше момче в дълга униформа, с мустаци, които са били на мода от времето на Адолф Хитлер, и обути в ботуша крака, разположени на съседния стол. Изглеждаше като човек, който се опитва да постави световен рекорд по скучаене.

Халвуршен бе открил Едвард Мускен, но не в Драмен.

— Не отговори, като му звъннах у дома, затова взех номера на мобилния му телефон от информационната централа. Оказа се, че е в Осло. Има апартамент, където отсяда, когато ходи на Бярке.

— На Бярке ли?

— На хиподрума. Ходи там петък и събота всяка седмица. Залага и се кефи, както се изрази той. И притежава една четвърт от състезателен кон. Срещнах го в конюшнята зад хиподрума.

— Какво друго разправя?

— От време на време се отбивал в „Скрьодер“ преди обяд, ако е в Осло. Не знаел кой е Бернт Бранхауг и със сигурност не му е звънял у дома. Знаеше коя е Сигне Юл, помнел я от фронта.

— А алибито му?

Халвуршен си поръча пица „Хавай тропик“ с пеперони и ананас.

— Мускен бил сам в апартамента си в Осло през цялата седмица, освен когато се разхождал до Бярке, така ми каза. Бил там и сутринта, когато е убит Бранхауг. И днес преди обяд.

— Виж ти. Как ти се сториха отговорите му?

— Какво имаш предвид?

— Вярваше ли му, докато разговаряхте?

— Ами какво значи да му вярвам…

— Разчитай на интуицията си, Халвуршен, не се бой. И после кажи просто какво усещаш. Няма да го използвам срещу теб.

Халвуршен заби поглед в масата и се задълбочи в менюто с пиците.

— Ще кажа само, че ако Мускен лъже, то значи е доста хладнокръвен. Хари въздъхна:

— Ще се погрижиш ли да наблюдават Мускен? Искам двама полицаи пред апартамента му денонощно.

Халвуршен кимна и набра номер по мобилния си телефон. Хари чуваше звука от гласа на Мьолер, докато гледаше крадешком към неонациста в ъгъла. Или както там се наричаха те. Националсоциалисти. Националдемократи. Току-що му бе попаднало копие от дипломна работа по социология от Университета, която завършваше с извода, че в Норвегия има 57 неонацисти.

Донесоха пицата и Халвуршен погледна въпросително Хари.

— Добър апетит — пожела му Хари. — Не си падам по такава храна.

Униформата в ъгъла си имаше компания: късо, зелено камуфлажно яке. Двамата приближиха глави и започнаха да наблюдават скришом полицаите.

— И още нещо — допълни Хари. — Линда от ПСС ми разказа, че в Кьолн има Архив на есесовците. През седемдесетте изгорял частично, но от време на време намирали там информация за норвежци, сражавали се на страната на немците. Командировки, отличия, статус, такива неща. Искам да се обадиш там и да видиш дали ще откриеш нещо за Даниел Гюдесон. И за Гюдбран Юхансен.

— Йес, бос — избоботи Халвуршен с препълнена уста. — Като свърша с тази пица.

— Аз през това време ще си побъбря с младежите — изправи се Хари.

През работно време Хари не се свенеше да се възползва от внушителния си ръст, за да си спечели психологическо превъзходство. И макар хитлеристчето да вдигна към него очи сякаш с досада, Хари знаеше, че зад ледения му поглед се крие същият страх, който доловя и в погледа на Крун. Това момче просто се бе упражнявало по-дълго да го прикрива. Хари дръпна рязко стола, върху който хитлеристчето бе простряло крака, и те се удариха о пода, преди да успее да реагира.

— Извинявай — рече Хари. — Помислих, че столът е свободен.

— Мръсно ченге — изсъска хитлеристчето. Бръснатата глава на върха на камуфлажното яке се обърна.

— Точно така — съгласи се Хари. — Или значката. Или копелето. Или Чичкото. Не, това май е прекалено галено. Ами какво ще кажете за the man 96 96 Човекът (англ.). — Б.пр. , нали е международно?

— Нещо пречим ли ти, или к’во? — попита униформата.

— Да, дразните ме — призна Хари. — И то отдавна. Поздравете Принца и му предайте това. Че и Хуле е идвал да ви подразни малко. От Хуле за Принца, схващате ли?

Камуфлажното яке кимна с опулени очи. После униформата отвори паст с разкривени зъби и се засмя така, че чак слюнката му се разхвърча.

— Ти за Хокон Магнус ли приказваш? — попита той, а камуфлажното яке веднага схвана казаното и се разхили и той.