Марк Фрост - Шестимата месии

— Опиум.

Джек кимна. Вече не гледаше Дойл в очите.

— Отказах се от спринцовката след падането — това беше част от прераждането ми, част от ада, който изживях в онази пещера, когато тялото ми забрави за онзи глад. Отказах се и устоях. Дори докато живеех в Белен, където с това се занимаваха всички и възможностите изобилстваха. Не го направих дори веднъж .

Дойл не се обади, но си помисли: „След всичко, което ми каза, защо толкова държи да повярвам, че ми казва истината за това?“.

— Лулата изгони болката в ръцете ми. Запълни празнотата, която ме разяждаше отвътре. Даде ми топлина, някакво чувство, нещо…

— Не е необходимо да ми обясняваш.

— … лулата се превърна в моя свят, а светът ми се затвори в онази стая. И така три години. Най-прекрасното чувство е когато почувстваш глада и единственото, което трябва да направиш, е да запалиш кибритената клечка. Лекотата, с която това е възможно. Фактът, че винаги ти е подръка. Ако преди бях познал тъмнината, сега бях пропаднал до центъра на Земята. Онзи китаец държеше в леглата нефритови статуетки на богове и демони. Хващаш една от тях в ръцете си след лулата и се втренчваш в нея… усещаш как студеният й блясък прониква дълбоко в теб, усещаш кристални вихрушки да разрешават най-големите мистерии. Понасяш се към места, до които не си се докосвал и в сънищата си. Времето престава да съществува, има го само настоящето, само този момент. Получих от онази лула повече любов, отколкото някое човешко същество някога ми е давало. Това бяха най-щастливите моменти в живота ми.

— Но това е фалшиво… щастие. Не е истинско — възрази Дойл, който за пръв път от началото на разговора не бе в състояние да потисне обхваналата го възбуда.

— Кой би могъл да каже това? Нали всичко на този свят е възприятия…

— Глупости!… Това е халюцинация, индуцирана от наркотика, и следователно изобщо не е естествено състояние. Не се опитвай да ме убедиш, че чак толкова си се отдалечил от здравия разум.

— Бог да те благослови, Дойл — ти си толкова последователен. Човек винаги може да разчита да го ободриш с фраза от рода на „човек е роден добър“ и така нататък…

Сега вече Дойл не можеше повече да се сдържа.

— А ти защо ми говориш по този начин? Какво зло съм ти причинил аз някога? Всичко това си го сторил сам на себе си.

Спаркс се извърна едва забележимо. Гримаса ли беше това или доволна усмивка?

— Е, значи най-сетне добави и опиум към трудовата си характеристика! Браво, Джек, опасявах се, че ще си спестиш това. И какво е следващото в твоя списък? Изнасилване? Педофилия? Или тези двете си ги отметнал с онова бразилско момиченце? Безжалостното убийство вече е факт… ще бъде жалко, ако пропилееш малко от запасите си свободна воля. След като си превърнал това в свой modus operandi 24 24 Начин на действие (лат.). — Б.пр. , следва ли да се лишаваш от нещо? По начина, по който играеш играта, всичко е оправдано.

— Не мога да схвана какво точно те засяга толкова дълбоко: моите престъпления или тяхната така наречена неморалност?

— Да можеше нещата така ясно да се разделят… Ще ти кажа: става дума за безгрижното презрение, с което така леко отхвърляш усилията на онези, които наричаш „обикновени хорица“, да живеят живот, който поне привидно е почтен; това, че „откриваш“ как живеят хората, сякаш наблюдаваш мравки в мравуняк. А кой ти дава правото да произнасяш подобни присъди? Къде е онази добродетел, която те възнася при боговете? Мислиш си, че преживените страдания те изваждат от числото на онези, които могат да бъдат съдени? Ще ти кажа само, че всички страдаме, но никой не е освободен от задължението да се подчинява на закона. Да не би да смяташ, че стоиш над последиците за онова, което си сторил?

— Далеч съм от тази мисъл.

— Ще ти кажа в лицето, Джек Спаркс, че ми изглеждаш ненормален и че си заплаха за всеки, с когото се срещнеш, без да изключвам себе си. Истината е, че си поел по пътя, по който брат ти престана да бъде човешко същество по толкова катастрофален начин. Да не би това да е била амбицията ти през цялото време?

— Не… — Джек не можеше да го погледне.

— Сега ще вляза в спор с теб. През последните десет години аз построих живот за себе си. Постигнах го с целеустременост и тежък труд и, да, представи си само: с подчинение на стандартите на социалния ред. Без този обвързващ договор всеки ще може да си доставя удоволствия, съобразявайки се със собствената си гъвкава система от морални принципи, което е равносилно на разцвет на отявлена диващина и на установяване на цивилизация, не по-развита от тази на чакалите. Едно време мислех, че си добър човек… не, вярвах, че си велик човек. За нищо друго не мечтаех така силно, както да приличам на теб. Смаян съм. Смаян и горчиво разочарован. Ако ти си доказателството какво би се получило, когато живееш наопаки на другите… е, благодаря на Бога, че има такова нещо като човешко общество и още веднъж му благодаря, че е създал човешките закони. Загърбиш ли ги, това вече е непростимо!