Джеймс Патерсън - Теменужките са сини

Последвах Кайл покрай разнебитената ограда до една счупена порта. Той ми показа някакъв избледнял образ. На портата бяха отпечатани глава и тяло на тигър. Образът не бе достатъчно ясен, но все пак се виждаше, че е тигър. Бяхме пристигнали в леговището на звяра.

— Групата вътре, изглежда, е предвождана от Господаря, явно неговия нов и подобрен вариант. Не успяхме да установим самоличността на лидера им. Алекс, предишният Господар е бил илюзионистът Даниъл Ериксън. Двама членове на групата току-що са се върнали от пътуване. Били са в Ню Орлиънс. Парчетата от пъзела най-после започват да се подреждат.

Погледнах Кайл и поклатих глава:

— Как си научил всичко това? Кога пристигна тук, Кайл? — Още колко неща си премълчал пред мен, Кайл? И защо?

— Полицията на Санта Крус се свърза с нас и пристигнах веднага. Заловили един от „безсмъртните“, когато малкото копеле излязло от ранчото. Той е местно момче, спрял е да ходи на училище, но не е такъв фанатик като някои от останалите. Каза ни каквото знае.

— Господаря вътре ли е сега?

— Поне така се предполага. Момчето всъщност не е виждало Господаря. То не е част от кръга на приближените. Но двамата, които са пътували до Ню Орлиънс, са тук, в ранчото. Момчето чуло, че точно те убили Даниъл и Чарлз. Каза, че тези двамата били напълно откачени.

— Ами мога да му повярвам. — Погледнах през клоните на боровете и кипарисите към ранчото. — Ами Джамила Хюз?

Той бързо погледна встрани.

— Намерихме колата й в града, Алекс. Но никаква следа от нея. Момчето, което разпитахме, също не беше чувало за нея. Твърдеше, че снощи късно в ранчото имало някаква шумотевица. Но той спял в една стая с няколко от по-младите вампири. Помислили, че може някой да е навлязъл без позволение в територията им, дори им хрумнало, че може да е полицията. Но после всичко утихнало — според момчето. Няма доказателства, че тя е тук.

— Може ли да говоря с него, Кайл?

Кайл извърна глава, сякаш не искаше да ми отговори.

— Полицаите от Санта Крус го отведоха. Сигурно можеш да отидеш в града да го видиш. Аз лично говорих с него, Алекс. Безполовото същество здравата се изплаши от мен. Представи си.

Кайл се държеше странно, но аз си напомних, че той разбираше ненормалното мислене на престъпниците по-добре от всеки друг агент от ФБР или полицай, с когото бях работил. Агентите, които работеха под негово ръководство, бяха убедени, че той ще оглави Бюрото някой ден. Чудех се обаче дали Кайл би могъл да се раздели с оперативната работа.

— Знам, че се тревожиш за инспектор Хюз. Бихме могли да нахлуем още сега, но мисля, че трябва да изчакаме. Искам да ги нападнем след полунощ. Или евентуално малко преди изгрев-слънце. Дори не сме сигурни дали тя е там вътре. — Кайл замълча. Отмести поглед към къщата в далечината. — Искам да разбера дали ловуват заедно като група. Има въпроси, на които трябва да открием отговорите. Какво мотивира тези откачалки? Какво ги подтиква към действие? Искам да съм абсолютно сигурен, че този път ще пипнем Господаря.

Беше дълга, хладна, много напрегната нощ на хълмовете край Санта Крус. Нямах търпение всичко да свърши или нямах търпение да започне. Веднага научихме нещо интересно. Адвокатката, която бе убита в Мил Вали, бе работила по съдебен иск за получаване на контрол над този имот. Вероятно затова тя и съпругът й бяха убити.

Наблюдавах ранчото с бинокъл, скрит сред дърветата и скалите. Взирах се, докато ме заболяха очите. От единайсет часа насам никой не бе излизал от ранчото. Не видях никой да стои на пост. Хората вътре бяха или луди, или изключително самоуверени. Или може би бяха невинни. Може би това бе поредната погрешна следа, по която се втурвахме.

Опитвах се да не се тревожа прекалено за Джамила, но не се получаваше. Не можех да понеса мисълта, че тя може да е мъртва. Това ли си мислеше Кайл? Това ли знаеше и се опитваше да скрие от мен?

В полунощ двама мъже излязоха навън от къщата заедно с един тигър. Гледах ги през очилата за нощно виждане. Бях почти сигурен, че съм ги виждал в Ню Орлиънс. Те бяха присъствали на бала в къщата на Даниъл и Чарлз, нали? Двамата поеха бързо по равното открито поле зад къщата.

Единият от мъжете застана на четири крака, после се претърколи във високата трева заедно с тигъра. Като че ли си играеха. Боже господи! Колко невероятно странно. Спомних си, че при жертвите в парка „Голдън Гейт“ тигърът бе нападнал плячката си и после се бе отдръпнал като по команда.