Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

— Твърде късно — отбеляза умислен Уайтсайд. — По дяволите. Питам се…

— Какво?

— Дали това не са трите книги, които Милбърг е купил вчера?

— Трите тефтера ли?

Уайтсайд кимна.

— Но за какво му е притрябвало да добавя три нови тефтера — те бяха нови, нали? Не виждам някакъв смисъл. И все пак… — Тарлинг скочи и от вълнение едва не обърна масата. — Бързо, Уайтсайд! Докато уредя сметката, намерете такси — нареди му той.

— Къде отивате?

— Побързайте, хванете такси — повтори Тарлинг, а когато отиде отново при спътника си и колата се понесе по крайречния булевард, съобщи: — Отивам на Сейнт Мери Акс.

— Разбрах от указанията, които дадохте на шофьора — рече Уайтсайд. — Но защо ще ходим на Сейнт Мери Акс в такъв късен час? Многоуважаваните господа Дашуд и Соломон едва ли ще ви приемат днес.

— Трябва да видя тези книги — каза Тарлинг. — Книгите, които Милбърг е изпратил на ревизорите сутринта.

— Какво очаквате да намерите?

— Ще ви кажа по-късно — гласеше отговорът на Тарлинг. — Той погледна часовника си. — Слава Богу, няма да са затворили.

Таксито трябваше да изчака на кръстовището при моста Блакфрайърс, а сетне на Куийн Виктория Стрийт се забави отново по друга причина. Внезапно се чу звън от гонгове и всички превозни средства спряха, встрани от платното, за да сторят път на профучалата пожарна. Последва я друга, а сетне трета.

— Голям пожар — заключи Уайтсайд. — Или пък малък, защото в Сити лесно се паникьосват и викат пожарната заради димящ комин.

Таксито продължи нататък и вече бе пресякло Канън Стрийт, когато отново отби заради поредната пожарна, този път снабдена със спасителна стълба.

— Хайде да слезем от таксито и да вървим пеша — предложи Тарлинг.

Скочиха от колата и Уайтсайд плати на шофьора.

— Ей оттук! — посочи Тарлинг. — Да минем направо.

Уайтсайд беше спрял и говореше с един полицай.

— Къде е пожарът, полицай? — поинтересува се той.

— На Сейнт Мери Акс, сър — чу в отговор. — Голямата фирма за счетоводни експерти — „Дашуд и Соломон“. Знаете ли ги, господине? Доколкото разбрах, сградата горяла от основите до тавана.

Щом Тарлинг осмисли думите, лицето му се изкриви в кисела усмивка.

— И всички доказателства за вината на Милбърг са се разнесли заедно с дима, така ли? — заключи той. — Май зная какво е имало в тези книги — малък детонатор с часовников механизъм и няколко килограма термит, които да опожарят всички улики за убийството с нарцисите.

На мястото на някога достолепната, макар и неголяма кантора на господата Дашуд и Соломон сега стърчаха мрачните овъглени стени. Тарлинг отиде при началника на пожарната.

— Ще минат дни, преди да можем да влезем — съобщи той, — и много се съмнявам, че нещо е оцеляло в пожара. Сградата е изгоряла до основи — сам виждате, че покривът е паднал, — едва ли ще намерим нещо лесно запалимо, освен ако не са го държали в огнеупорна каса.

Тарлинг зърна енергичния сър Феликс Соломон, който гледаше развалините на кантората без видими признаци на отчаяние.

— Застраховани сме — каза сър Феликс философски, — а и не е унищожено нищо важно с изключение, разбира се, на документите и книгите на универсалния магазин „Лайн“.

— Не бяха ли в огнеупорната каса? — попита Тарлинг и сър Феликс поклати отрицателно глава.

— Не… бяха в трезор и колкото и странно да е, пожарът започна точно от този трезор. Не беше огнеупорен, а и да беше, все тая, защото огънят е тръгнал от него. За пожара ни съобщи един чиновник, който, слизайки в сутерена, забелязал, че от стоманените решетки излизат пламъци.

Тарлинг кимна с разбиране.

— Излишно е да ви питам дали книгите, които господин Милбърг е донесъл сутринта, са прибрани в този трезор — каза той и сър Феликс се изненада.

— Ами да. Сложиха ги там още докато бяхте в кантората — потвърди той. — Защо?

— Защото според мен това не са били счетоводни книги в общоприетия смисъл на думата. Освен ако не греша, в пакета е имало три слепени големи тефтера без страниците — кухото пространство е било напълнено с термит и с часовников механизъм или електрическо устройство, което в определен момент е дало искра.

Счетоводителят се вторачи в него.

— Шегувате ли се? — рече той, ала Тарлинг поклати глава.

— Никога в живота си не съм бил по-сериозен.

— Но кой би извършил такова пъклено дело? Един от чиновниците едва не изгоря.

— Човекът, който би извършил такова пъклено дело — повтори Тарлинг, — е същият, който има всички основания да се мъчи да отклони ревизията на „Лайн“.