Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

— Не ви обвинявам в нищо, само ви казвам — напълно убеден съм, че години наред сте крали от фирмата — отсече Тарлинг. — Убеден съм, че дори да не сте убили господин Лайн, поне знаете кой го е направил.

— Вие сте луд! — изсмя се Милбърг, но пребледня. — Дори наистина да съм грабил фирмата, защо ще убивам господин Лайн? Самата му смърт би предизвикала счетоводна ревизия.

Убедителен довод, още повече че Тарлинг също се бе сетил за него.

— Колкото до вашите смехотворни мелодраматични обвинения, че съм крал от фирмата — продължи Милбърг, — книгите са вече в ръцете на видни и много опитни експерт-счетоводители, които ще опровергаят всяко ваше заявление от подобен род.

Възвърнал си донякъде своята предишна вежливост, той стоеше прав, с разкрачени крака, сякаш бе възседнал нещо, бе пъхнал палци в ръкавните извивки на жилетката си и се усмихваше благодушно на детектива.

— Очаквам резултатите на реномираната фирма на господата Дашуд и Соломон — съвсем спокойно заяви той. — Онова, което ще открият, ще защити без всякакво съмнение честта ми. Аз ще доведа тази работа докрай!

Тарлинг го изгледа.

— Възхищавам се на наглостта ви — възкликна той и излезе от кабинета, без да каже нищо повече.

Тарлинг поговори с помощника си Уайтсайд и за негова изненада инспекторът се съгласи със становището му по признанието на Лин Чу.

— Винаги съм смятал, че Милбърг е човек, на когото не му пука от нищо — сподели той. — Но се оказва, че е по-оперен, отколкото съм очаквал. Съвсем определено се доверявам на вашия китаец повече, отколкото на Милбърг. Между другото, младата дама се е изплъзнала на човека, който я е следял.

— Какво? — попита изненадан Тарлинг.

— Имам предвид вашата госпожица Одет Райдър… и просто не проумявам защо солиден полицай с вашия опит трябва да се изчервява като гимназист.

— Не съм се изчервил — отрече Тарлинг. — Та какво е станало с нея?

— Както знаете, бях пратил двама души да я следят — обясни Уайтсайд — и когато излизала на разходка, те не я изпускали от очи. В съответствие с вашите указания щях да изтегля хората си утре, но днес тя отишла на Бонд Стрийт и Джаксън е проявил небрежност — следял я е тъкмо Джаксън — или младата дама е проявила хитрост. Във всеки случай той чакал половин час да излезе от един магазин и понеже не се появила, влязъл вътре, където установил, че има още един вход, през който очевидно се е измъкнала. Оттогава не се е връщала в хотела.

— Това не ми харесва — заключи Тарлинг леко разтревожен. — Държах я под наблюдение главно за да е в безопасност. Оставете в хотела човек, който да ми се обади веднага щом госпожицата се върне.

Уайтсайд кимна.

— Предвидих, че ще го поискате — рече той. — Какво ще правим оттук нататък?

— Ще ида в Хартфорд, за да се срещна с майката на госпожица Райдър, току-виж, открия там и нея, много вероятно е да се е прибрала у дома.

Уайтсайд пак кимна в знак на съгласие.

— Какво очаквате да научите от майката? — попита той.

— Много неща — отговори Тарлинг. — Все още остава неразгадана една дребна загадка. Кой е тайнственият мъж, който идва в Хартфорд и си отива, и защо дъщеря й си изкарва прехраната в универсалния магазин „Лайн“.

— От това може да излезе нещо — съгласи се Уайтсайд. — Искате ли да дойда с вас?

— Няма нужда — усмихна се Тарлинг. — И сам мога да свърша тази дребна работа.

— Да се върнем сега към Милбърг — додаде Уайтсайд.

— Винаги се връщаме към Милбърг — изпъшка Тарлинг.

— Не ми харесва неговата самоувереност — сподели Уайтсайд. — Вече ми се струва, че всичките ни надежди да намерим някаква улика при ревизията на сметките на „Лайн“ са напразни… Извинявайте за натруфения език.

— Май има нещо такова — съгласи се Тарлинг. — И на мен не ми харесва. Книгите са в ръцете на едни от най-добрите експерт-счетоводители в страната, така че, ако има някакви шашми, сто на сто ще ги уловят. И не само това, ще проследят и ще открият кой е злоупотребявал, стига наистина да има злоупотреби. Милбърг не е чак толкова глупав, та да си мисли, че няма да го хванат, щом като с тази работа са се заели ревизори, и при перспективата да бъде разкрит неговото безгрижие е най-малкото смущаващо.

Разговаряха в евтино кафене срещу Камарата на общините — кафене, чиито стени, стига да имаха уши, можеха да разкажат не една и две от най-свидните тайни на Скотланд Ярд.

Тарлинг се канеше да смени темата, но изведнъж си спомни за пакета книги, пристигнал сутринта в кантората на ревизорите.