Робин Кук - Непрогледност

Стана от бюрото си, върна се на първия етаж и отиде при Черил Майърс, също съдебна лекарка. Обясни й, че трябват повече свидетели на случката с топката. След като при аутопсията не се бе намерило нищо, имаше нужда от разказите на очевидци, които да потвърдят диагнозата й за комоцио кордис , или смърт от удар в гръдния кош. Черил обеща веднага да се заеме с това.

Лори се върна на петия етаж и отиде в хистологията, за да види дали не може да ускори диапозитивите на момчето. Много добре знаеше колко ужасени са близките му, затова бързаше да сложи край на тяхната трагедия. Вече бе установила, че хората някак се примиряват, след като узнаят истината. Атмосферата на несигурност при смърт по неизяснени причини прави мъката на опечалените още по-тежка.

В хистологията тя взе вече готовите диапозитиви на случаите, които бе аутопсирала миналата седмица. После слезе няколко етажа по-долу и взе резултатите от токсикологията и серологията. Занесе всичко това в кабинета си и го струпа на бюрото. Сетне се зае за работа. Прекъсна малко за обяд и продължи до края на деня с диапозитивите от хистологията, като ги сравняваше с лабораторните резултати. Приключи възможно най-много папки.

Работеше така припряно, защото знаеше: на другия ден ще има най-малко два, че и четири случая за аутопсия. Ако не води бързо документацията, ще затъне. В Службата по съдебна медицина на Ню Йорк нямаше нито миг скука, тъй като всяка година през нея минаваха между петнадесет и двадесет хиляди случая. Това означаваше близо осем хиляди аутопсии. Всеки ден биваха докарвани средно по двама убити и двама починали от свръхдози наркотик.

Към четири часа следобед Лори забави темпото. Работата й беше много и напрегната, и това започна да й се отразява. Когато телефонът позвъня за стотен път, тя отговори с уморен глас. Щом разбра, че се обажда госпожа Санфорд, секретарката на доктор Бингам, по рефлекс се изпъна на стола. Шефът й не я търсеше всеки ден.

— Доктор Бингам иска да говори с вас в кабинета си, ако ви е удобно — рече госпожа Санфорд.

— Идвам веднага — отговори Лори.

Усмихна се на думите на госпожа Санфорд: „Ако ви е удобно“. Познаваше добре доктор Бингам — той сигурно й бе казал: „Доктор Монтгомъри да дойде веднага!“, а тя бе „редактирала“ думите му. По пъти Лори напразно се опитваше да се сети защо ли я вика.

— Заповядайте! — Госпожа Санфорд погледна Лори над очилата си и й се усмихна.

— Затворете вратата! — заповяда Бингам, щом видя Лори в кабинета си. Той седеше на голямото бюро. — Седнете!

Лори се подчини. Сърдитият тон на Бингам бе първото предупреждение за това, което предстоеше. Тя веднага разбра, че не я викат за похвала. Проследи с поглед Бингам, който си свали очилата с метална рамка и ги сложи върху тефтера си. Дебелите му пръсти извършиха движението с изненадваща сръчност.

Лори разглеждаше лицето на шефа си. Стоманеносините му очи гледаха студено. Едва се виждаше паяжината от тънки капиляри по върха на носа му.

— Нали знаете, че имаме прессекретар? — започна Бингам, гласът му бе саркастичен и гневен.

— Да, разбира се — отговори Лори, когато той зачака.

— Тогава сигурно знаете и че само госпожа Донатело може да дава информация на средствата за масова информация и обществеността.

Лори кимна.

— Не може да не знаете също така, че освен мен целият персонал в Службата трябва да пази за себе си личното си мнение за работата тук.

Лори не отговори. Все още не разбираше накъде бие Бингам. Внезапно той скочи от стола и започна да се разхожда зад бюрото.

— Не съм убеден, че разбирате едно нещо: съдебният лекар носи голяма обществена и политическа отговорност. — Бингам спря да се разхожда и погледна Лори. — Разбирате ли какво ви говоря?

— Да, струва ми се — каза тя, но сякаш все още й се изплъзваше нещо важно от разговора. Нямаше представа какво е породило тази филипика.

— Не е достатъчно да ви се струва — изсумтя Бингам, като се облегна на бюрото си, вперил свиреп поглед в нея.

Най-много от всичко Лори искаше да запази спокойствие. Не желаеше да показва чувствата си. Мразеше подобни ситуации. Не я биваше никак за сблъсъци.

— Нещо повече — каза гневно Бингам, — тук са недопустими нарушенията на правилника за поверителната информация. Ясно ли е?

— Да — отговори Лори, като се опитваше да сдържи сълзите си. Не беше ядосана, нито натъжена, само разстроена. След като напоследък бе свършила толкова много работа, едва ли заслужаваше подобна тирада. — Мога ли да ви попитам за какво точно става дума?